Ден. Вер на писалището.
„
Природата се разбира сама
за разума е частта суета
„
Пред къщата някой вика.
Уелго
Отворете знам че сте тук
вратата махнете от моя път
Вер слиза отваря.
Уелго
Защо се преструваш
не съществуваш
щом не се вълнуваш
Вер
Уелго бълнуваш
Влиза налива чаша вода капва вътре
няколко капки от шишенце
и я дава на Уелго.
Вер
Вземи пий от това ще те успокои
Уелго взема чашата и отпива.
След малко проговаря с уморен глас.
Уелго
Бях където всеки бил преди назад
ще си остане там като под похлупак
и няма да има нататък за този свят
Вер
За бедствие ли някакво говориш
дрипи в сажди за дрехи носиш
с вида си тревожиш и плашиш
Уелго
Там бе война изгубих друго
всичко освен това на листа
Подава малък лист
измачкана хартия на Вер.
Вер прочита и зачита на глас
Рай ли
ада сега е
не се трае
когато мига
за теб нехае
когато болката
не спира
мъка има
не една лавина
когато разума
в ъгъла замира
и безумие напира
отговора на въпроса
защо не идва
фронт е и когато
не падат снаряди
и ракети по сгради
живота в теб блокира
тогава се разбира
ако се случи
да не се умира
малко добро
в спомена възпира
днес да не замира
утре да не отмира
какво е кошер
без пчели
как няма ли мечти
да се лети
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15