Предрешен

По улицата минават хора.
Говорят на висок глас.

Минувач
Чух за странноприемницата
край града избухнал пожар
не останала не изгоряла дъска
казват никой не се спасил
намерили само обгорени тела
страшна гледка била
намерили странна метална
играчка гърмяла сама
револвер се  наричала
някой си бил чувал че само
на изток в далечна страна
можело да се купи такава
на незначителна цена

Вер гледа след тях смачква
в длан после изглажда листа
влиза в къщата сяда пише.

"Грешен да е решен 
 не и  предрешен 

Нощ. Вер се.събужда  
пие вода сяда пише.
 
„Сън стълбище стъпала 
водят до червена стена
няма врата и така назад 
към този още спящ свят“

Вер отново си ляга.
Ден. Вер върви спира  
пред къща похлопва. 
Отваря млада жена.

Вер 
Добър ден Розалина
колко сте днес красива
чак свят ми се завива
здравейте госпожице

Розалина  
Винаги сте бил кавалер
макар и не всякога умел
здравейте господин Вер

Вер
Като едни същи злосторници
смущението понякога звучи 
когато намерението прозира 
да погали леко както коприна

Розалина
В тези ви думи смисъл има   
не за един и двамина е така 
кажете какво пишете сега

Вер
Опитвам и си мисля изпипвам
прочитам на следващият ден 
чудя се кой писал е вместо мен 
някой в стена вграден бил роден

Розалина
И отново търсите деня рожден
на музата изглежда сте в плен 
впрочем коя е тя опишете ми я

Вер  
Неумолима и невъзмутима  
прозорлива винаги красива
страстна иска ли да е ясна