Навън е пустинна зимна забрава само в представа бяхме двама тогава защо тъга спомена разравя разпръсква искри из същата стая в мъгла сутринта през пролетта след дъжда порой в летния зной пожелая ли постой не си тръгва сред есенен покой как да разбера дали догоря когато вечността разтвори врата
