Къща стреха вятъра полъхва на море и брега над леха със цветя някой отвори врата момиченце се засмя хаоса я съзря и се замечта нейните слова открехнат ли душа да остава следа полъх от крила мечтата удържа из крилата вписа дума липсва писък не се описва дъха му досега диша и в стиха донесе я взе си я понесе я отнесе я хаос руши и гради без дом надали някой се търпи
