Откога гората зъзне горката ненадейно пристигна пролетта облече в цвят каквото видя и в очакване на лятото замря макът разцъфтя смокинята узря време е за есента ето я и нея шарките избра обагри деня и полека сигурно с тъга си тръгна по окапалите листа леден полъх повя зимата довя често тъкмо тъй като за война сякаш да вледени снага и душа тогава на края на календара Коледа идното повежда обреда отрежда надежда
