Живот прикрит ад тежък жежък капак кален зимен здрач все пак лъч изтича в облик на момиче ... котките обича нежно ги прегръща със ръце издрани в къщи се завръща често по дървета в двора се катери често със петлите силите си мери... без да ги премери раздала се без мяра останала без вяра в своята самота откъсна се сама надежда съзря в чужда свобода тихо звезда изгря обвивката огря
