Скицирах мислех си едва ли на интервали триех провали все едно на ето това платно откога има не един знак защо погрешки казват човешки засега не съвсем пропуснах само които досега допуснах признание или оправдание някои бяха като заклинание като терзание днес сутринта по изчезнал онзи ден вечерта внезапно като инфаркт в съня като пролог и епилог в некролог със снимка една на нея две лица като силата в безпомощността време съобразява се не на шега къде с кого кога е спорило за цена
