Някой понякога нещо твърди даже има ли власт налага отнема права свободи може и да не греши кой знае защо времето не се засяга от подобни делби все така си върви прощава търпи не се гневи и изведнъж от нищо връща всичко както бе преди е почти вдъхва издъхва дъх на делничен прах поредния грях от чувствата страх в борба за страст и хляб гасне гори как ли ще реши какво да е за тези души привикнали в своя бяг дали на съд дошли където иначе биха ли могли вина и прошка има само тук нали
