Давност поради давността разказвала спомен случка една била за пореден път пред съда причината нея че я има давността поредна жертва въображаема в ролята на обвинителя и съдия поредно обвинение с подобни слова че страстта е качване към върха един е мига и слизане еди си кога че любовта е преходна наслада докато интереса си съвпада че не трае може за нищо да нехае може и за пред публика да играе че е възможна като прикритие за всякакво кошмарно разкритие че е до време че може да е бреме че любовта където и дири игра възпира или се запира на всяка цена все измъчва я себестойността зачатъка на властта и ревността че любовта обича с меч и везна за всичко си виновна ти давността присъдата ето я пред теб кладата лумнал пламъка поел осъдената жертвата отнела и думата сега самата тя стъпила сред огъня угасвали искрите една по една догорял въглена изстинала жарта вятъра полека разпилял пепелта оттогава както сезонни времена чувствата имат свои цвят цветя обнадеждени от пролетна роса окрилени въпреки лятна мараня пощадени от есенната слана свое букетче от давността
