В парка срещу морето по алея между дърветата млада жена премята настрана глава крака не може да върви сама държи друга за ръка танц такт дава тъгата пристъпват и се взират сякаш търсят дъгата пейка с отчупена дъска в памет на мига на гнева встрани дузина деца едно напуска пясъчника малка драма и конфликт възпитателка на изпит дали е истина или мит подчинението трае миг и е за властта наркотик неволно ли е оправдано тяло отражение в огледало било то стъкло зеница око да е себе си и част от цяло
