Преди много лета когато вчера беше утре днес било само огън от дъх на ламя самотата живяла сама на върха никъде не е останало написано смислено мислено ли си е напявала песничка една време в самота каква наслада е това вероятно в подобен миг на наслаждение дошло и откровение я колко имам защо да не раздам самота и на други да дам решила спуснала се до някоя долина и оттогава човекът разсейва мъгла на име самота търси и гони самотата по гори поля хълмове била ръба на планина където и да е стига глътка въздух да има цена моля плаща малко суета и така може би няма как дойде ли часа пак обратно към сцената в града село махала не е ли това дар от душа какво би бил света без жажда за вяра любов самота освен самота
