Време не се прикрива плът на духа си даде вземе навярно не е бреме и се излива в думи тела цветя песента какви ли не форми приемат любовта и света в който пиша мълча мога да спра да усещам да се променям всеки миг да опитвам творя отварям врата към кошмар или мечта да замая лекувам замъгля тази глава и какво от това освен че ще заспя
