Погребение ли бе или видение стон от бял роял притихнало ридание зад черен воал досега откога на глас скърбял спомен тежи отчаяние кръжи безмълвно терзание очи замъглени от плач чела потънали в здрач лица попили страдание си отиват с мълчание като признание остават цветята върху гроба и тишината скрила вътре смъртта както плод в утроба
