Бряг край река при град бомбардиран до откат ден е хората се стягат отново да го защитават на роден бряг се окопават за мъртви отмъщават заради живи се надяват нападат и се отбраняват следва затишие знаят отпадат от едно занятие проклятие и разпятие ястия от конско месо вода по скъпа от злато болест смърт и още какво да скършим това зло е съвършеното добро окончателно унищожение на тяхното самоопределение е наше висше назначение дълга ни от поколения не ща различни мнения крещи некоронован монарх пред щаб изправен на крак в бункер под бетонен капак коварни към нас те са враг затова изпреварих пръв бях ударих град подир град хвърлих ги в прах и мрак сега да се предадем е крах потъва в мислите си пак как моя страх да зърне бряг
