Празник на виното любовта ръце цветя усмивки на уста устни и очи целуват града на самотна уличка една до стена по тясна пътека прибягва тя от възбуда обзета двойка под ръка преминава девойка на глас проговаря някой май за среща закъснява двойката сгушена отминава минутка изминава изненада покрай същата тъмна сграда тя отново лице подава побягва търси навела над земята глава сякаш изгубила пътя към дома изчезва зад ъгъла в тъмнина след малко всичко се повтаря защо докога какво преживява кой може да отговори сега съвсем пуста е тук вечерта освен нея няма жива душа тя усмивка с дъх на свобода
